Не, когато е знак на благодарност. Разваля го, когато се превърне в начин една песен или един човек да наложи волята си над останалите гости. Границата е в намерението и в мярката.
Банкнота, подадена до пулта, за да прозвучи определена песен. Помага ли на настроението или превръща празника в аукцион? Мнение от практиката.
„Благодарността е хубаво нещо. Проблемът започва, когато песента се купува и тогава вече не слушаме залата, а този, който плаща.“ – Георги Костов, DJ и водещ
Бакшишът в музикалната и забавната индустрия е стара традиция. Той може да е искрена благодарност към човек, който е уважил гостите, но може и да се превърне в средство за налагане на волята.
Добрата страна е очевидна: малък жест на признателност, особено след хубава песен, който не променя нищо в хода на вечерта. Лошата е в натиска. Когато гост плаща, за да се пусне определена песен сега, веднага и за себе си, останалите гости остават без глас. Дансингът престава да е общ и става на този, който има банкнота.
Другият проблем са сравненията. Ако една заявка е „платена“, а друга не, възниква неравенство. На дадени събития това води и до неудобство – хората започват да мислят, че всяка песен има цена, а това разваля духа на празника.
Практичният подход е прост. Бакшишът се приема с благодарност, но не променя плана без причина. Ако песента отговаря на момента, ще прозвучи така или иначе. Ако не отговаря, парите не я правят по-подходяща.
Организаторите също имат роля: добре е да кажат предварително дали искат такава практика на събитието, и ако не – да го съобщят на DJ-я и на гостите.
Бакшишът не разваля партито, когато е знак на благодарност. Разваля го, когато стане начин да се подчини залата на един човек. Границата е в намерението и в мярката.
